ЗЕМЕН АНГЕЛ

(в памет на Тоше Проески)


Ти, като ангел, слязъл от небето,
на хората добри се криеше в сърцето.
И с твоята душа лъчиста,
щедра и добра, по детски чиста,
готов с надежда, топлина бе всеки да дариш,
сълзите на страдащия с любов да пресушиш.

Съдба жестока бе ти отредена,
да се превърнеш в наша болка споделена.
Смъртта стремглавия ти полет скърши,
тъй рано земният ти път завърши.
И с полско цвете във ръка
при нас ще идваш вече всяка нощ в съня.

Над Балканите, виж, как сега притъмня,
но в онзи час ярка звезда в небето изгря.
Ангелският глас там горе ще пее навеки,
в молитва останаха ръцете ни слети.
И всеки път когато към небето две ръце протягам,
аз в теб и в Бога ще се уповавам.

Пак пролетно слънце ще изгрее,
ветрец ще вее, в череша славей ще запее.
Ще се изреждат месеци, години.
Горещите лета ще сменят мрачни зими.
Дълбоко в нас образа светъл ще пазим,
делата ти никога няма да забравим.