Времето безмилостно тече,
отлита,
не зная накъде
и то не пита.
Как искам да ме отведе,
където,
дете щастливо бях,
безгрижно,
на майчиното рамо спях,
безмълвно
и хиляди мечти посях,
напразни...
Времето безмилостно тече,
заплита
моята съдба, но накъде
се питам,
кръстопътят ще ме отведе.
Отдавна
порасна малкото дете,
изпразни
мечтите от своето сърце,
протегна
към небето двете си ръце,
с надежда...
0 коментара:
Публикуване на коментар