Нима е грях, че още те обичам?
А името ти гласно не смея да изричам.
В сънищата идваш само,
как щастлива съм до твойто рамо:
...По улицата с теб вървяхме,
нежно за ръката се държахме.
Ти с усмивка ме погледна,
струната любовна в нас отекна...
За жалост, чувството щастливо
идва само с времето сънливо.
А щом слънцето навън изгрее,
за миг сънят във спомен ще изтлее.
Знам, никога не ще те имам,
любовта дълбоко все прикривам.
Болка от мечта неизживяна,
обичта е като вечножива рана.
Моля те, не идвай вече в здрача.
Недей, върви си, аз не плача.
Бъдеще? Пред нас е само бездна
и давим се в мъглата непрогледна.
0 коментара:
Публикуване на коментар