РАЗДЯЛА С МОРЕТО

Самотен е морският бряг и тъгува,
бризът топъл ни маха с ръка... да се сбогува.
Писък на чайки пронизва сърцето,
те остават волни да се реят в небето.

По пясъка късчета от нас разпиляни,
от дните щастливи, заедно с теб изживяни.
Слънчев лъч над вълните блести,
а в душите умират и възкръсват мечти.

За кратко сме тук, а утре ни няма.
И животът не е ли една голяма измама?
А любовта – една вечна заблуда,
макар че жив си само обичаш ли до полуда.

С гласа на Нептун ни омая морето,
събуди се в нас зовът на детето
и скри в джоба малка надежда,
да се срещнем отново, ако съдбата отрежда.