RSS

ЗАСПИВАЙ, МОЕ ЦВЕТЕ

четвъртък, август 28, 2008 |


Пада мрак, как тихо е вън,
звезда приспивна песен ти пее.
През прозореца вятърът с магичен звън
идва в прегръдка топла да те сгрее.

А ти заспивай, мое цвете!
Смълчал се е вече целият град.
Нощта и луната те пазят и двете,
за теб издигат прекрасен палат.

Сънувай ме, с бавни стъпки,
на пръсти, всяка вечер че идвам.
Нежни като росни пъпки
устни с твоите тайно да сливам,

защото аз съм звездата,
която ти пее с меден глас.
И в моята прегръдка забравяш тъгата.
Закрилям те в нощния час!

РАЗДЯЛА С МОРЕТО

сряда, август 20, 2008 |

Самотен е морският бряг и тъгува,
бризът топъл ни маха с ръка... да се сбогува.
Писък на чайки пронизва сърцето,
те остават волни да се реят в небето.

По пясъка късчета от нас разпиляни,
от дните щастливи, заедно с теб изживяни.
Слънчев лъч над вълните блести,
а в душите умират и възкръсват мечти.

За кратко сме тук, а утре ни няма.
И животът не е ли една голяма измама?
А любовта – една вечна заблуда,
макар че жив си само обичаш ли до полуда.

С гласа на Нептун ни омая морето,
събуди се в нас зовът на детето
и скри в джоба малка надежда,
да се срещнем отново, ако съдбата отрежда.

ВРЕМЕТО

сряда, август 20, 2008 |


Времето безмилостно тече,
отлита,
не зная накъде
и то не пита.
Как искам да ме отведе,
където,
дете щастливо бях,
безгрижно,
на майчиното рамо спях,
безмълвно
и хиляди мечти посях,
напразни...

Времето безмилостно тече,
заплита
моята съдба, но накъде
се питам,
кръстопътят ще ме отведе.
Отдавна
порасна малкото дете,
изпразни
мечтите от своето сърце,
протегна
към небето двете си ръце,
с надежда...

СЪНУВАХ ТЕ

вторник, август 19, 2008 |


Сънувах те, далеч от погледите хорски,
сред талазите и в дълбините морски,
като бисер, скрит в пазвите на мида,
душата ми те чака, ела и намери я.

Сънувах те, ти бе там, някъде, където
над тебе бдеше всяка нощ небето.
И с твоя поглед мил и лъчезарен
проникна в мен и в моя свят омаен.

Сънувах те, към мене ти заплува
и малката русалка вече няма да тъгува.
В сърцето излекува незарастващата рана,
не ще превърна се във морска пяна.

Сънувах те, нежно ме докосна с устни,
искра запали силна помежду ни.
И там, сред перлите в морето,
на теб отдадох си за цял живот сърцето.

Сънувах те, щастлива бях и бяла,
знай, само с теб душата ми е цяла.
За нас засвири тихичко китара,
на теб се врекох пред Бог и пред олтара.

ДВЕ ДЕЦА

вторник, август 19, 2008 |


В небето облаци златисти
напомнят ми за дни отминали и чисти,
за две деца, невръстни, непокорни
и техните мечти, невинни, неуморни.

Животът бе за тях и смях, и песен,
но знаеха, че пътят често бива и нелесен.
И смело стъпваха, напред вървяха,
щастие и болка всеки ден деляха.

Отдавна вече пораснаха децата,
любов запазили дълбоко във сърцата.
Прекъсна общия им път съдбата,
но приятелството, то остава живо във душата.

КЪСНО Е...

вторник, август 19, 2008 |


Късно е, красиви бяха чувствата предишни,
но днес са всички, може би, излишни.
Късно е, струва ли си да ги възкресявам,
щом знам, за теб аз нищо, че не означавам.

Късно е, защо ли спомените да прелиствам?
Но с тях от болката душата си пречиствам.
Късно е... "Загубих те" - шепти сърцето,
с дъждовни капки плаче и небето.

Късно е, времето отдавна заличи следите,
макар че живи са на образа ти в мен чертите.
Късно е, надежда вече няма,
от мен остана само жива рана.

Късно е, а как пак искам да е рано,
глава да мога да склоня на твойто рамо.
Късно е! Дори да знам, аз все мечтая,
че някой ден със теб ще преоткрием рая.

АРОМАТЪТ НА ЛИПАТА

вторник, август 19, 2008 |


Върна се при мен тъгата,
поканена от аромата на липата.
Споменът дълбоко пак бушува,
сърцето ден след ден тъгува.

Слънчеви лъчи из въздуха играят,
влюбени с усмивка бъдеще чертаят.
А душата, като птица в клетка,
се дави в мрак. Каква трагична гледка!

“Обичам те” как искам да изричам,
на теб до гроб да мога да се вричам.
Но пак сама съм със тъгата,
към теб ме води ароматът на липата.

СРЕЩА

вторник, август 19, 2008 |


Ще дойде пролетта омайна,
съдбата пак душите ни ще преплете,
до мен ще си,
с усмихнати очи ще ме погледнеш мило,
тъй както правеше го, някога преди.

Протегнатата ми ръка ще хванеш,
притискайки я нежно до твоите гърди.
Ще ми разказваш дълго,
с топли думи,
за времето, когато с теб далече сме били.

Притихнала, до тебе ще се сгуша,
сълза от щастие по бузата ще заблести,
а гълъб бял, на рамото ти кацнал,
тихо, с моя глас ще шепне: “Остани.”

НЕСБЪДНАТ СЪН

вторник, август 19, 2008 |


Нима е грях, че още те обичам?
А името ти гласно не смея да изричам.
В сънищата идваш само,
как щастлива съм до твойто рамо:

...По улицата с теб вървяхме,
нежно за ръката се държахме.
Ти с усмивка ме погледна,
струната любовна в нас отекна...
За жалост, чувството щастливо
идва само с времето сънливо.
А щом слънцето навън изгрее,
за миг сънят във спомен ще изтлее.

Знам, никога не ще те имам,
любовта дълбоко все прикривам.
Болка от мечта неизживяна,
обичта е като вечножива рана.

Моля те, не идвай вече в здрача.
Недей, върви си, аз не плача.
Бъдеще? Пред нас е само бездна
и давим се в мъглата непрогледна.

ОЧИТЕ ТИ

вторник, август 19, 2008 |


Очите твои, виждам ги в съня,
така обичани, така желани.
Те карат ме във плам да изгоря,
да вярвам, че света дори ще победя.
Едно и също само правя,
в тебе гледам, погледът ти ме омая.
Ден и нощ ме наблюдаваш
и сила за живот така ми даваш.

Очите ти са като перлите в морето,
тайните им разкрива ми сърцето.
Там виждам радост и тъга,
откраднаха я вече мойта свобода.
В очите ти света откривам,
за мъката утеха пак намирам.
Душата ти красива ми показват
и да падна, те са там, за да ме хванат.

Очите ти са като две звезди сияйни,
като чисто езеро кристални,
в тяхната дълбочина потъвам.
Да ги гледам мога с часове,
сила ме обзема от други светове.
Очите ти ми носят светлина,
от тях ще изтрия всяка сълза.

ЗЕМЕН АНГЕЛ

вторник, август 19, 2008 |

(в памет на Тоше Проески)


Ти, като ангел, слязъл от небето,
на хората добри се криеше в сърцето.
И с твоята душа лъчиста,
щедра и добра, по детски чиста,
готов с надежда, топлина бе всеки да дариш,
сълзите на страдащия с любов да пресушиш.

Съдба жестока бе ти отредена,
да се превърнеш в наша болка споделена.
Смъртта стремглавия ти полет скърши,
тъй рано земният ти път завърши.
И с полско цвете във ръка
при нас ще идваш вече всяка нощ в съня.

Над Балканите, виж, как сега притъмня,
но в онзи час ярка звезда в небето изгря.
Ангелският глас там горе ще пее навеки,
в молитва останаха ръцете ни слети.
И всеки път когато към небето две ръце протягам,
аз в теб и в Бога ще се уповавам.

Пак пролетно слънце ще изгрее,
ветрец ще вее, в череша славей ще запее.
Ще се изреждат месеци, години.
Горещите лета ще сменят мрачни зими.
Дълбоко в нас образа светъл ще пазим,
делата ти никога няма да забравим.

АКО МОГА ВРЕМЕТО ДА ВЪРНА...

вторник, август 19, 2008 |


Една мечта недостижима,
красива и така ранима,
дълбоко в мен те пазех като тайна свидна,
но в миг с криле на вятър ти отлитна.
Да мога времето назад да върна,
до теб да бъда пак, да те целуна и прегърна.


Далеч отнесе те съдбата
и шепот не дочувам в мрака.
Душата ми, самотна лодка без платна
без бряг се лута, тъжна и сама.
Не мога времето назад да върна,
не си до мене днес, да те целуна и прегърна.

ПРИКАЗНА СТРАНА

вторник, август 19, 2008 |


Мрак, тъга и спомен
се вплитат в мен, животът опустя.
И като меч в гърдите камъкът огромен
на две разсича моята душа.
Криле да имах да политна,
да се издигна над всяка болка, суета.
И смело с вятъра, понесъл ме на песен дивна
далеч да стигна, в онази чудна приказна страна.

Там всичко е така красиво,
невинно, чисто, малко диво.
Там в слънчеви лъчи се къпе вечна пролет.
Не ще прекърши никой твоя полет
И себе си да бъдеш не боли,
в страната на мечтите се намираш ти,
където няма болка и тъга.
Виж, усмихва ти се пъстроцветната дъга.

Днес дали е жива
душата в мен? Надежда, светлина
дали ще могат да стопят мъглата сива?
Нима навеки погребах любовта?
И пак е пусто, много тъмно.
Една светулка виждам как едва блести.
Тя може би дошла е тук да ме погали тихо,
пътя към онази приказна страна да освети.

ЗАГУБИХ ТЕ

вторник, август 19, 2008 |


Загубих те, липсваш ми сега.
Всичко наоколо обвито е в гъста мъгла,
която обхваща с две ръце
моето изстрадало, тъжно сърце.
Без теб светът се превърна в пустиня,
загубих те, моя нежна обична светиня.
Вик отчаян усещам как извира,
загубих те и само няма болката пулсира.

НЕ ЩЕ ЗАПЛАЧА

вторник, август 19, 2008 |


Заедно за сетен път сме аз и ти,
как трудно е да гледаш в моите очи.
След всички изречени лъжи
виждам, че вината в теб личи.
И не греша, нали?
До мен застанал, шепнеш нещо,
долавям то, че е зловещо.
Живот далеч предпочел си,
съдбовното решение взел си.
Искрена любов предаде,
общите мечти продаде
и свят красив, където с теб до вчера бяхме.
Нима забрави щастие и болка, че деляхме?

По-мрачна е без теб нощта,
съвсем сама остави моята душа.
От спомен сила ли да взема?
Не мога вече дъх да си поема.
Изгубени мечти!
Внезапно светлината заслепи.
Успя нас лесно да ни разрушиш,
чистия порив без жал да сломиш.
Зад извинение се скри:
“Не бе любов, добре го разбери.”
Сърцето мое в миг уби,
с думи жестоки чувствата на прах изпепели.

Но тази нощ не ще заплача
за загубата ти, любов измамна, в здрача.
Не ще заплача, няма да те спра, върви!
Не заслужаваш ти и капка горчиви сълзи,
щом с доверието ми се подигра
и между нас издигна каменна стена.
За името ти спомен аз не ще оставя,
истинска любов ще търся до безкрая.
Не ще заплача, запомни!
Последно сбогом ти изрекох, даже да боли.

ЛЮБОВ В СЪРЦАТА НИ ГОРИ

вторник, август 19, 2008 |


Пролетно утро сияйно блести.
Ръка за ръка вървим, аз и ти.
Сред полето, все едно е сън,
мир и тишина обгръщат те вън.
Животът своя бяг е спрял,
светът като че ли е замрял.

Капчици сутрешна роса
нежно мокрят твоите крака.
Слънчев лъч в косите ти играе,
за целувка твоя, може би, мечтае.
Тук, съвсем сами сме, аз и ти,
и любов в сърцата ни гори.

Спокойствие навсякъде цари,
с песен любовна птица ни дари.
Уморено, старото дърво поглежда,
да ни погали клони леко свежда.
За почивка кратка ни подканя,
на силната ни обич се осланя.

Сред този малък земен рай
си пожелах мига да няма край.
Но безсилни сме, уви,
хода на времето никой не ще промени.
И заедно ще бъдем, аз и ти,
докато любов в сърцата ни гори.

Под дълбокия син небосвод
на любовта ни единствен свидетел е Бог.
Живот от природата с пълни шепи ще вкусим
и грижи, проблеми в миг ще изгубим.
Денят си ти с така топли лъчи,
лунна съм нощ с блестящи звезди.

Зад хълма вече слънцето залязва,
последна усмивка мило ни показва.
Пътя няма да изгубим в мрака,
нали до мен си, държиш ме за ръката.
Напред ще ни води светлината
на любовта, която ни гори в сърцата.

КОПНЕЖ ЗА ЛЮБОВ

вторник, август 19, 2008 |


Душата ми до вчера беше
открита рана, вопъл, стон.
Дали въздишка в тъмна нощ ехтеше
или сълза пак тихо се отрони, мълчешком?

Все търсех образа далечен
с красива мисъл, дума, вик.
Копнеех да е той на мен обречен,
а не мечта, която трае само кратък миг.

Днес гълъбът при мен долита
с уханно цвете, песен, стих.
Надежда носи, там, дълбоко скрита
и любовта, която дълго чаках и открих.

НЯМА ТЕ

вторник, август 19, 2008 |

(в памет на Тоше Проески)

Отиде си и сбогом ти дори не каза,
душата болката разяжда, все едно проказа.
Сълзите капят, дали ще угасят пожара
на пустотата в мен, която ме изгаря?

Сърцето твое колко топлина бе скрило
и как усмихваше се нежно, мило.
Гласът ти нощем в мен отеква,
все тъжни мисли ми нашепва.

Смълчана, сцената те чака,
Живот вдъхни й, светлина от мрака.
Но няма вече нивга да запееш,
мил поглед над нас да зарееш...

В спомен превърна се красив
и само в спомена си жив.
От горе виждаш ли я самотата
и болката, която остави ни в сърцата?

Казват, че душата не умира,
обречена понякога е вечно да се скита.
Но по-спокойна съм, щом зная,
за тебе кътче има отредено в Рая.

УМОРИХ СЕ

вторник, август 19, 2008 |


Уморих се от празни мечти,
в душата ми все да горчи.
Уморих се от надежди слепи,
как искам любов да ти дам с пълни шепи...

Уморих се от сънища така фалшиви,
от нощите пусти и сиви.
Уморих се, след вятъра тичам,
как искам само теб да обичам...

Уморих се от сълзи в очите,
без тебе неми останаха дните.
Уморих се да търся пътеки,
как искам до мене да бъдеш навеки...

КАК СБОГОМ ДА КАЖА...?

вторник, август 19, 2008 |

Моя любов,
от сънища нежни повикана,
тайно отдавна бленувана,
от сълзИте ми с болка изваяна...
Как сбогом днес да ти кажа...?
Щом още душата гориш,
в сърцето като вечна рана болиш...

Моя любов,
мечта завинаги неизживяна,
за теб най-красивите думи ще пазя,
вътре ще те нося, дори до безкрая...
Как сбогом днес да ти кажа...?
Щом копнея да извикам “здравей”
и целият свят с мен да запей...

ТАЙНСТВЕНА НОЩ

понеделник, август 18, 2008 |


С ухание на липов цвят богата,
нощта пристига, прегръща я луната.
Със звездни нишки небето е обвила,
влюбени сърца е някъде дълбоко скрила.

Топли устни нежно се докосват,
с тихи думи, може би, се омагьосват.
Сливат се душите в тайнството на мрака,
любовта на лунен лъч ги чака.

ДЯДОВАТА КЪЩА

понеделник, август 18, 2008 |



Детството е в мене живо,
пак дете съм весело, игриво.
Топъл спомен нежно ме прегръща
за лета безгрижни в дядовата къща.

Слънцето рано изгрява на двора,
баба все шета, не знае умора.
Приказки чудни вечер разказва,
обичта си силна всеки ден ни показва.

А дядо, винаги с усмивка на лице,
носи благородно, голямо сърце.
За разходка ни подканя в гората,
бързо в каруцата скачат децата.

В далечината петел кукурига,
отрупана с плод, черешата ведро намига.
С викове, смях и много песни
неусетно минаваха дните чудесни.

Скъп спомен се нивга забравя,
следа дълбока в душата оставя.
И все тъй мисълта ще ме връща,
на село, в любимата дядова къща...

ОГРАБЕНО ДЕТСТВО

понеделник, август 18, 2008 |


На край града в къщурка бедна,
сред недоимък и съдба несретна,
живееше мъничко дете
с голямо и добро сърце.
Но зла орисница го бе проклела,
радостта да ходи бе му взела.
И често от леглото поглеждаше небето,
мечтаеше да тича волно из полето.
Бащата, някога винаги засмян,
вкъщи често се прибираше пиян.
Майката без време от мъка състарена,
всяка вечер заспиваше от сълзи уморена.

Край огнището, отдавна огън невидяло,
черничко щурче се беше свряло.
То на детето беше светлата утеха,
с песента си даряваше лек за съдбата му клета.
Разказваше за чудни, дивни светове,
изпълнени с безброй красиви цветове,
за места близки и далечни,
събрали мъдростта на времената вечни.
Усмивката цъфтеше на лицето на детето,
преливаше от радост сърцето на щурчето.

Един ден по-рано бащата се върна,
лицето на майка му от ужас посърна,
с приятели в кръчмата досега гулял
и последната си пара беше пропилял.
Той злобно погледна си в краката,
крив му бе светът и всичко на земята.
Безмилостно стъпка щурчето,
уби и душата на детето...