ФИНАЛНИ ДУМИ

Илюзия, една игра,
в театъра актьори без лица,
изгубени надежди и тъга,
години провалени, самота.

Въпроси: “как?”, “защо?”, “кога?” –
без отговор, удавена душа.
И не един копнеж, не два,
излъгана, убита, в слепота!

Сълзи, сълзи и пак сълзи...
Напразни, нереални мечти!
Кръг омагьосан и ти,
пленница в пустите дни...

Но край, точка, финал!
Достатъчно! Животът ми цял –
от днес с бъдеще ново облечен,
а ти – на забрава обречен!