НЕВЪЗМОЖНО

Като отронен лист
годините си отминават,
далеч отнасят моя порив чист.
В душата раната не заздравява,
живее вътре и кърви...

Обичах те
с невинност детска,
навярно ти не го разбра.
За сетен път в очите те погледнах,
а ти обърна се и се изсмя.

Като прашинки
ще отлитат дните
и все по-трудно ще ми е да ти простя,
че и след хиляди години
сърцето пак за тебе ще тупти...