Така ми се иска пак с теб да говоря!
Да ти разкажа как минава животът ми днес...
А ти да ме галиш нежно с усмивка,
и пак да чувствам обичта ти безкрайна към мен...
Но само звездите ме гледат отгоре.
Споделям им туй, що на теб не успях.
И тайна надежда крия в сърцето,
че, може би, някак си, ти ще ме чуеш и там...
И пак ми се иска в теб да се сгуша!
От твоята сила в мен да се влей...
Напразно протягам ръцете, и двете...
Сънят ми е вече единствена среща със теб -
едничката мъничка нишка утеха,
що утрото всеки път къса без жал...
Пусто и празно е... Как липсваш ми само!
Няма за болката ни лек, нито цяр...
И пътища няма там, където отиде...
Как днес да стигна до теб?
Как да спра от очите сълзите?
Как? Щом теб те няма до мен?
И все към небето поглед отправям...
Дали ме виждаш и бдиш ли над мен...?
0 коментара:
Публикуване на коментар