ЛЪКИ - МОЕТО КУЧЕНЦЕ

Не ще забравя онзи ден,
когато вкъщи мама те донесе,
най-красивият подарък бе за мен
и колко радост в живота ми ти внесе.

Пухкава топчица бяла,
с черна главичка и умни очички,
в зимния хлад пролетта бе изгряла,
щом гушна се Лъки в мойте ръчички.

Дете невръстно бях тогава,
ти, малко кученце игриво.
Всеки миг превръщахме в забава,
заедно пораснахме, щастливо.

Да можех днес да избирам,
ще поискам времето да спре.
И всяка вечер, като се прибирам,
да ме посреща на вратата любимото гласче.